Оставих ти очите си за спомен,
да те преследват, докато не изгориш
на кладата на мойто своеволие

Боли ме, когато те имам!
Боли ме, защото си неин,
а аз съм отново сълза,

Не знаех,4е съм силна до безумие
4е мога да надвивам бързо болката,
която вие след ме4тите ми прокудени,

   Мартина се въртеше нервно на спирката,допушвайки ве4е трета цигара.Проклетият автобус закъсняваше пове4е от обикновено.Небето над нея притъмняваше не само от спускането на ве4ерния мрак.дале4ен тътен подсказваше приближаването на дъжд...

Остави ме сама да се надвиквам с тишината.
Очаквах се да плача, да се моля, да роптая,
но в мен остана само скърцането от вратата

когато те видях,ми се прииска да напиша песен
в която вси4ки мои 4увства да излея
4е думите със музиката идват толкоз лесно...

Животът,това е сцена с декори,
където играе всеки своята роля.
Някои могат да пла4ат

С познатата бяла мъгла,
      ще пла4а и пак ще заспивам...
Не искам да бъда добра,

Понякога със слънцето танцувам,
лъ4ите му ме галят и ревнуват,
във вените ми бликва топлина

Тя като девойка се откъсна 
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искти над мен разпръсна,