Заслушан в спомените,гониш листопада
на своите години отшумели.
Душата твоя става все по млада,

За утре си поръчвам самота,
ще бъда тиха,мраморна и бяла,
ще ме докосваш само със тъга,

Спасявайки ме след поредната раздяла
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла

Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна

Ако си тръгнеш първи, затвори вратата
на спомените наши и я заключи.
Така ще можем да си разделим вината