Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2007 14:29 - Турски поети (6)
Автор: pafffka Категория: Изкуство   
Прочетен: 4302 Коментари: 0 Гласове:
0



ИЛХАН БЕРК 

***

Гласът ти свива в улицата

Прочетох сътворението на листата
у Газали.

Плаши птици
и ме кара както си стоя да пиша тези стихове ръката ти

Събирам както си стоя листа за теб
за дългите ти хубави крака

Без нужда както си стои
се удължава някакво си изречение

Листа събирам
Не разбирам твоите листа.

Гласът ти свива в улицата
всяко нещо иска да се самоувековечи

Нощта те наранява
в каменната тишина

Някъде далеч мъже реката носят
от ръцете им изпадат стари някакви неща

Пристъпваме с едно течение. Да се пристъпва
бе едно течение,
без тебе да целуна.

Пясъчен часовник бе понякога, понякога пътеводител
а понякога – едно поправено небе.

Говорихме единствено за минали неща
за облаци, за камъни,
за вечерта надълго, нашироко
Всяко нещо иска да се самоувековечи
и листът,
и моливът. 

_______________________________________________

НЕДЖАТИ ДЖУМАЛЪ

Самолетът паднал в стаята

Излезе от дома с онази впечатляваща усмивка –
само часове на радост, трупани с години,
могат да изографисат върху нечие лице усмивка като тази
гледаше от самолета си надолу
сънища за бъдещето му и спомени се смесваха
и виждаше там някъде жена си.

Жената всеки втори миг се взира в телефона
телефонът, тази мързелива и безгрижна котка
се е свила на кравай
подобно котка смятаща да скочи на крака ще звънне
ще протегне гръб
ще се отърка о краката и ръцете й

Тя гледа телефона и си спомня
сянката от вдъхващата сигурност усмивка
повеите от дъха му плъзващи се по лицето
телефонът всеки миг ще звънне
сякаш нечия ръка разбърква пепелта му
огънят в очите й ще живне.

– Ало, този глас, на прага
е останал да звучи в слуха й,
върху бляскащия телефон
представя си, че е в прегръдките му
цъфват сливите в сърцето й
телесните й области една след друга се затоплят

– За какво се притесняваш? Ето, че дойдох!
– Ох, невъзможно ми е, аз съм си такава!
Скъпи, скъпи, отсега ми домъчня за тебе
ние толкова сме се омесили, че
ти си винаги до мен – не си си тръгвал
гледай да се върнеш час по-скоро!…
Забравила за включения телевизор
в стаята, вглъбена в телефона –
но не беше ли той центърът на тежестта на стаята?

В думите, които отзвучават, има някакви смущения
Какво говори този спикер? Той не знае ли?
Че той ми е любим и че съм негова любима!…

Колко близък бе шумът достигнал до слуха й
сякаш в стаята е паднал самолетът
сякаш сплавите му са се блъснали в гръдта й
се заклати в такт
с парчетата от самолета в стаята
и тялото й с раните на самеца й се покри

Вестниците – пълни с фотографии от катастрофата
и некролозите с големи букви,
телефонът, който вече дни наред звъни
и телеграмите, пристигащите вкъщи и отиващите си
и погребението, на което тя стоеше като в сън –
какво ще променят, какво ли могат те да променят?

Отиде си с многогодишната усмивка –
щеше да се върне вкъщи с нея
кой е в състояние да заличи дълбоките й белези
където и каквото е оставил си стои
студено е, смалява се, очите си затваря тя
и се оставя в здравите му длани… 

Мъртвец

Като вятър
мина покрай нас.
Сега се е изтегнал там,
където се е спрял дъхът му
и ни чака. 

________________________________________________

ЙОЗДЕМИР АСАФ

„Ъглите на кълбото“

Едно кълбо е с толкова на брой ъгли, какъвто
аз намеря. Ако спра дотук ще кажат, че съм
„изследвач“.
Едно кълбо е с толкова на брой ъгли, какъвто
аз не зная. Ако продължа да настоявам, че е тъй,
ще кажат, че съм „безнадежден“.
*
Няма нищичко, което да не е било изречено: Да, мога да
повярвам на това.
Всичко речено е чуто: На това не вярвам.
*
За да се „оперира“ тялото, човекът
трябва да се упои… За да се оперира неговият дух –
да се събуди от упойката.
*
Колата може четирима ни да вземе… Да си
тръгваме.
Но четиримата не можем да я вземем… Да си
тръгваме.
*
Истинската ценност: не е онова, чието идване запълва
празнина, а онова, с чието тръгване се образува празнина.
*
Потеше се дори когато плува… Безнадежден малчуган…
*
Ако забиеш поглед в слънцето, ще развалиш очите си…
Ако си сложиш слънчевите – слънцето ще развалиш.
*
Роди се – плакаха от радост. Почина – плакаха от мъка…
В промеждутъка живя, ала не мислиха за него.
*
Надежда е това, което храня… което си представям,
че ме храни…
*
Дори най-безнадеждният пилот гледа не в надеждата… а напред.
*
Поискаха от мен адреса на „Мечтателя“:
Булевард „История“, квартал „Геройски години“,
Улица „Технически прогрес“, блок „Комфорт“,
Етаж „Спорна работа“, апартамент „Доверие“.
*
Ако до днес не си бил влюбен ни веднъж,
то значи, че веднъж си се излъгал. Но ако веднъж си бил –
то значи, че излъгал си се дваж.
*
Хората обичат хората, които с идването си разтурят
самотата им. А в хората, които, тръгвайки си, си
оставят в самота, се влюбват.
*
Хората, останали далеч от себе си, обичат да крещят.
*
Народите воюват, атакувайки се настървено…
Хората –
обръщайки си гръб…
*
– Как натрупа толкоз знания?
– Когато другите говореха, не слушах,
мислех, докато седях край тях.
*
Отварям книгите: напреде сме били. Очите
си отварям, гледам…
*
Овца, която се дели от стадото си, вълци я изяждат,
а която си стои – я колят.

Жури

Еднакво бързо цветовете се мърсяха, ала
първо място бе присъдено на бялото.

Въжеиграч

Отскокна от въжето,
за да поиграе с погледите на зяпачите.
И с падане, пробиващо зениците,
въжеиграчът изведнъж издъхна.

Лавиния 

Не ще ти кажа да не си отиваш.
Мръзнеш, със сакото ми се наметни.
Най-хубавите часове на денонощието са това. Ти
с мене остани.

Не ще ти кажа да не си отиваш.
Е, все пак ти си знаеш най-добре.
Лъжи ли искаш – колкото речеш,
Но мисля, че ще се засегнеш.

Не ще ти кажа да не си отиваш,
но, Лавиния, не си отивай.
Името ти ще си скрия,
даже ти, Лавиния, не ще го знаеш.

Посока

Ти мене не ме гледай,
аз ще бъда там, където ти погледнеш.

Буря

Каквото щете си мислете,
Статуите според мен са без коса.

Маса

Повиках ги – дойдоха.
Да бяха седнали, щях да умра.
Те седнаха – и аз умрях.
Но те така и не разбраха.

Гордост

Рибата, която бях извикал,
каза: Извади стръвта,
ако не видя куката, не идвам.

Трудното е

Подготвени ли ще сте
ако някой ден ви кажат:
Всеки – в своята градина… 


Ч 

Докато спях
се покатери на зида
и изпокъса розите ми.

А сега ми се оплакваш,
че са влизали,
докато спиш,
в градината ти.

Въпрос

Ако от две врати на къща
едната е отворена, а другата затворена.
Ако някой влезе през затворената, като я отвори.
Ако друг излезе през отворената, като я затвори….
Изводът какъв е.

В хорските очи

– Mutatis Mutandis –

За тебе мене
„тя ли е“ попитаха.
„Не е“, им казах…
Те разбраха.

Били

Когото и да питаш
стаите в дома му са с една по-малко

Радост

Дойде писмо.
Отвътре аз излязох.

Точка

На мене щеше да ми е достатъчно
ако ми беше наговорила лъжи.

Но ме излъга.

Драскотина

Каза: чакай ме, и си отиде.
Аз не чаках, тя пък не дойде.
Стана нещо като смърт.
Ала никой не умря.

Музика

Тук съм аз, а там е тя.
Тези песни, идващи оттам,
ме хвърлят там, а нея пък – насам.
Аз съм там, когато тя пристига тук,
не ще се срещнем, докато не свърши тази музика.

Топлина

Не можа да я накараш тази маса да те заобича
и накрая взе че си отиде.
Ти какво направи ми кажи за нея, ти какво направи…
А пък бе достатъчно на нея да подремнеш.

Ехоо

Най-отдалечен от днешния е вчерашният ден.

Перо

Ако умреш, изпървом жалко ще си кажат
После пък – защо умря.
Но рано или късно някой ден приятелите ти ще те забравят.
Ала враговете ще те помнят дълго.

Възглед

Така прекрасно щеше да е всеки да си има
… Мога да излъжа,
ала не и теб…
едно такова „теб“…
така прекрасно
Днес всеки има свое „теб“,
което лъже.

Няма

Минавам помежду им,
няма хванали се за ръце.
Всеки гледа себе си, си казвам.
В някои се вглеждам…
Никой не е в мир със себе си.

На всеки обяснявам кой е що е
на когото и да обясня се чуди.
Чудя се кому да обясня аз кой съм.
Няма свикнали със себе си.

Без точка

Ако някой дойде и те пита,
за това, къде си, ако пита
ще му кажеш ли отиде
ще му кажеш ли отиде си
отивам си при тебе
с мене ще отидеш ли.

Първо сега

В детството си бях голям, не си играех…
Неиграните игри останаха в онези паркове…
Сега разбирам малчуганите, които си играят,
Всеки път когато и където да ги видя си играят и на мен.

Изгорял

Не ридая, за да видиш, че ридая –
Виждаш, че ридая, тъй като ридая.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pafffka
Категория: Изкуство
Прочетен: 634775
Постинги: 167
Коментари: 125
Гласове: 1079
Архив