Понякога със слънцето танцувам,
лъ4ите му ме галят и ревнуват,
във вените ми бликва топлина
и искам то да ме оби4а до полуда.

Но мрак щом падне,слънцето приспивам,
оставям го да стене мъл4аливо,
тогава ве4е лунна светлина жадувам,
прелива тя във мен и ставам друга.

Ти като слънцето неможеш ли да 4акаш,
нощта да падне и да дойде ден,
4е може да не ме намериш в мрака,
на не4ий 4ужди устни аз ще съм във плен.