Мартина се въртеше нервно на спирката,допушвайки ве4е трета цигара.Проклетият автобус закъсняваше пове4е от обикновено.Небето над нея притъмняваше не само от спускането на ве4ерния мрак.дале4ен тътен подсказваше приближаването на дъжда,а Мартина я 4акаше доста дълъг път до дома.Закъсняващ автобус,гръмотеви4на буря-днес никак не и вървеше.На вси4кото отгоре бе сам сами4ка на проклетата спирка,дори нямаше с кой да си побъбри докато 4ака.Сякаш в отговор на мислите си тя видя не4ия сянка да се приближава към спирката.Стомахът и се сви от страх.Май не беше добра идея да си пожелава не4ия компания! сянката се оказа на висок къдрокос младеж с малка 4ерна раница на рамо.Опирайки се на рампата,младежът спокойно си запали цигара.Мартина нервно забеляза,4е нейната ве4е пари между пръстите й и я захвърли.Угарката направи малка светеща дъга с 4ервеното си въглен4е и падна близо до младежа.Тогава той вдигна о4и и погледна доскорошната и притежателка.Изминаха сякаш дълги секунди,докато запита:
     -Отдавна ли 4акате?
Мартина про4исти гърлото си и 4ак тогава отговори:
     -Да,доста отдавна!
    -Спокойно,зна4и ще дойде скоро-усмихна се младежът.
    -Дано да дойде,преди да е заваляло-отбеляза Мартина,опитвайки се да запази спокойствие,но след усмивката на младежа и пламенните погледи,които и хвърляше,това не стана толкова лесно.стомахът отново я сви,но този път не от страх,а от онова до болка познато сладостно 4увство на о4акване-о4акване на нещо ново и непознато.
     -Ако завали,ще се скрием в подлеза-усмихна се отново младежът.
Мартина сбър4и вежди.Никак не оби4аше подлезите,бяха мръсни,тъмни и тя винаги се стараеше да ги избягва.За неин ужас тътените ве пове4е се приближаваха.Светкавица раздра небето над тях,то се продъни и изля потоци от дъжд.
    -Хайде!-извика младежът,хвана я за ръката и я задърпа към  близкия подлез.-Нали не искаш да се измокриш?!
Кой знае защо Мартина го последва без да се съпротивлява към единственото им убежище от поройния летен дъждКогато най сетне стигнаха до долу,ве4е бяха мокри до кости.Мартина усещаше тениската си залепнала като втора кожа по нея,съблазниотелно откроявайки пищните форми на тялото й.Тя погледна младежа и нервно се засмя,изтърсвайки мократа си коса:
      -Не ма гледай така,изглеждам ужасно!
Младежът на свой ред се изсмя и в о4ите му лумнаха дяволски пламъ4ета:
     -То4но така,изглеждаш ужасно....секси!
Последната дума бе изре4ена с птиглушен глас,от който Мартин априятно настръхна.в отговор на мислите й зърната на гърдите под мократа тениска щръкнаха предизвикателно.Това не убягна от погледа на младежа,който ве4е се приближаваше.Ръката му се озова върху едната й гръд и пръстите му нежно погалиха разцъфналото зърно.Мартина приглушено изстена и се опря на стената.Само след миг устните на младежа проследиха пътя на ръката му и с невероятна страст обходиха гърдите й.Краката на Мартина се подкосиха,ръцете й се преплетоха в мокрите му къдрици,заставяйки го да продължи прекрасното си пътешествие.В същото време ръцете му никак не бездействаха.Те се отправяха все по надолу и по надолу,докато най после не се озоваха под полата й,галейки трепетно мястото между бедрата й.Скоро и нейната ръка застина между неговите и усетила твърдата мъжественост,трескаво заразкоп4ава мокрите му дънки.Ласките на ръцете й изтръгваха от гърлото му глухи стонове.Най накрая той не издържа и я повдигна.Мартина го прие с вуздишка,преплитайки стройните си крака около кръста му.Младежът зарови лице в косите й,шепнейки нещо нежно и приглушено.Мартина ве4е се разтапяше от удоволкствие.Движенията им ставаха все по бързи и по бързи,докато накрая последните им стонове не се сляха в едно,оттеквайки в мра4ния подлез.Останаха така още няколко минути,мокри и прегърнати,без сами да осъзнават какво бяха направили току що.
 когато излязоха на повърхността,дъждът ве4е спираше,но и автобусът ве4е тръгваше от спирката.Мартина извика яростно и махна с ръка,но шофьорът не я видя и отпраши.Тогава младежът се засмя:
        -Е,поне си намерихме занимание докато 4акаме,нали?
  И посегна да я целуне отново.