Любовта ти ме погълна като пламък,
остави жарки белези във моята душа,
а сърцето мое,дето беше камък,
сега жадува само твойта топлина.
Ръцете ти спасяват ме от мен самата,
даряват ме с безброй надежди и мечти,
а шепота ти нежен в тъмнината
ме кара да забравям болката дори.

Оглеждам се в очите ти смутено
и търся знак,че всичко е лъжа.
Но обич виждам там,и примирена
прогонвам вещицата самота.