За тебе бях последна в списъка
от сенки,чувства и желания,
не чуваш на сърцето мое писъка,
а то умира от страдание.
За тебе бях поредното пристанище,
където акостираш по неволя
и търсиш своето призвание,
очаквайки за тебе да се боря.
За тебе бях заслужена победа,
която те отсрамваше пред хората,
а не получих и усмивка бледа
-само на очите ти умората.
Какво ми даде и защо го взех?
На колко думи равен е живота ми?
За тебе може да съм половин човек,
но ти си сам,а аз намерих себе си.