Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Ти не режи на моя земен ден крилете
със ревността си дива,безвъзвратна!

Когато ставам есенна,започват листопади
на твойте чувства и мойте прегрешения.
в позлата грейват мислите ти млади
и търсят ехото от моите съмнения.
Когато ставам зимна,дъхът ти побелява,
рисува фигури по стъкленото на душата ми,
която знае как обичаш,и после те ранява,
оставяйки следи до снежнобяло във сърцето ти.
Когато ставам пролетна,събуждам умиление,
и чувствата ти нови растат като кокичета,
които борят се в зеленото на моите видения
да чуят звън от сруната на моето "обичам те".
Когато ставам лятна,морето на желания разливам
пред тебе,с песни мамя те,като сирена в мрака,
превръщам се сама в море и в теб се вливам,
изпивам любовта ти и искам само мен да чакаш.

Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Това са на сърцето мое всичките сезони.
Тогава казвай-още ли ме искаш?

Лошо нещо е ревността - тя е като слана за обичта...

сега ще ти ги покажа, на Влад Онгъл - да си покероспондират текстовете ;))

Сезони на сърцето

На лятото в пожара ослепял,
сподирян от слънчеви шествия,
нозе уморени провлачвам едва
в деня на есенното равноденствие.

Пребродих света нашир и надлъж,
и знам, че тук е мястото, където
ще си остана все един и същ
през всичките сезони на сърцето.

Ето онемялата къща и двора,
с бурени обраслата пътечка,
прагът, забравил стъпки на хора,
потъналата в сажди стара печка.

Да застеля искам студения под
и дърва да събирам за зимата.
За тая тъй сложна дума ж и в о т
да намеря най-простата рима.

Да заспя под заскрежена стряха,
а на разсъмване да зърна как
новата пролет прохожда плахо
между капките от разтопения сняг.


Варна - Буенос Айрес - Варна
2004 год.

не бях го чела,благодаря ти:)