Заслушан в спомените,гониш листопада
на своите години отшумели.
Душата твоя става все по млада,
за сметка на косите побелели.

Доброто търсиш още у човека,
невярвайки на думите излишни.
Оставил към сърцето си пътека,
поплакваш още,па макар и скришно.

Когато искаш нещо,се надяваш
да го получиш накъде във времето.
Но любовта,с която ни даряваш,
да ти я върнем тройно се заклеваме!

:)

благодаря ви:))

Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи! Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.

Косата ти е чак до раменете,
без бръчки е красивото чело.
Достойна муза за добри поети,
но всичко туй отдавна е било.

Изгарям цял щом снимката ти видя,
попадам в някакъв вълшебен сън.
И се усещам, че ще ти завидя,
на твойто място аз защо не съм.

Пораснал си, лишаван страшно много,
познавал чак до кости бедността,
но имал си прекрасно слово,
богатство ти е била мъдростта.

Видял си мама, ти си я харесал,
а тя открила в тебе ценен лек -
един човек живял живот нелесен,
сега сте двама близо четвърт век.

А днес е друго, вече всичко имаш -
една жена, две хубави деца…
Животът не пропуснал да си вземе
и метнал върху тебе старостта.

Макар на младостта си казал сбогом,
в очите ти все още се чете.
Животът грижи ти създавал много,
но дядо ми те смята за дете.

благодаря ти, Вальо:))моето не и наполовина толкова хубаво,колкото твоето,но пък е от сърце:))поздрави:))

страхотен стих!valioiordanov-също!
Поздрави!

бащината обич!
Много хубаво стихотворение!