Душата моя стъпва боса

върху мечти, захвърлени на вятъра.

Магьосница ли тъмнокоса

беляза с кръстове съдбата ми?

От сънища недосънувани

се будя бяла и безгласна

и към сълзите ми изгубени

ме тласка мъката ми властно.

Познала болката отново,

която времето ми носи,

от две очи, така жестоки,

душата моя обич проси...

Познах те... Както никога красив,

надвиснал си над мен като стихия,

събудена от вятъра игрив

с ръцете твои - пясъчна магия.

Поисках те... Както преди...

Да ме разкъсаш с устни, безпощадно,

да ме убиваш нежно със очи,

да ме опиваш и още да съм жадна.

Проклех те някога... Сега

си искам клетвата обратно.

 На твоята любов със две лица

оставам пленница смирена. Безвъзвратно.