Аз съм синьото бедствие в твойте очи,

стаено безропотно нейде в зениците,

лунна сянка над тихи води,

слънчево зайче в края на дните ти.

Снежно бяла съм-пяна по морски вълни,

която събираш,когато си тъжен.

Бяла вещица с бели сълзи-

от клада спасяваш ме,без да си длъжен.

Стихия съм огнена в твоя бокал-

отпиваш от мене и молиш за още.

Държанка на мислите твои,без жал

приспивам ти утрото в будните нощи.

Силна и слаба,в молитви изричана,

просто истинска смъртна жена,

родена да бъде безсмъртно обичана,

живяла да стане твоя съдба.