-По-бързо!-изстена тя,забивайки лакираните си нокти в гърба му-По-бързо!!

Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му.Шум,който не се лекуваше с лекарства.Шум,от който не можеше да избяга вече 25 години.Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му.Болеше…сладка болка…а той пушеше ли,пушеше…

-Много пушиш!-измърка тя до него-Цигарите май са по-сладки от мен.

Усмивката й го изгаряше…Беше същата като преди 25 години…тогава тя беше още дете,а той я направи жена…още помнеше очите  ...топли,меки,нежни…очи на кошута...

-Вече не говориш с мен така,както преди-лицето й помръкна,но очите й си останаха все така топли.

-Ще се женя-издиша думите заедно с цигарения дим.

-Наистина ли?-лицето й се оживи-Шегуваш се с мен,нали,както винаги правиш....

-Не,сериозно е-цигарата вече пареше между пръстите му.

-И как така се реши?-тя рязко се изправи и къдриците й се разпиляха.

-Ами,така...-този път той се усмихна.

-Е,нали все нещо трябва да те е грабнало в тази жена,та да се решиш-тя беше настоятелна както винаги.Той си замълча,просто продължи да се усмихва.

-Хубава ли е?Как изглежда?Млада?Умна?Богата?-въпросите й нямаха край.

Той реши да задоволи любопитството й.

-Млада е,на 25...Умна е,по-умна е от мен....а богатството й е,че има голямо сърце...

-Несъмнено е прекрасна,щом е харесала стар похотлив козел като теб-този път тя се заля в звънлив смях.

-И ти ме хареса навремето-демонстративно повдигна вежди той.

-Да,но тогава не беше толкова стар,само похотлив-подметна му тя закачливо.

-Точно това ти хареса в мен,нали-плесна я той по дупето.

-Стига,та ти ми беше първия,знаеш добре-тя отново се излегна лениво до него.

-А след мен колко бяха...

-Престани,те за просто клиенти,знаеш...-тя вече очевидно се мусеше.

-И аз съм клиент,щом си плащам...

-Хиляди пъти съм ти казвала,че няма нужда да го правиш!

-Аааа,не-чисти сметки...

-Добри приятели-въздъхна тя и му се усмихна-Хайде,разкажи ми за нея!

-Ще направя нещо по-лесно-изправи се той и бръкна в джоба на сакото си-Ето,това е тя..

Тя пое снимката почти с благоговение...Устните й леко потръпнаха,очите й се присвиха...Това лице вече го беше виждала...някъде...Сякаш...или не....не може да бъде...Тя вдигна глава:

-Защо избра нея?

Той вече се обличаше,оставяйки обичайната сума на масата:

-Не виждаш ли,има твоите очи!-усмихна се и вратата лекичко хлопна след него.

Тя сякаш не го чу...Усети как нещо се надига в нея...Почти на бегом стигна до банята и коленичи пред тоалетната чиния...Повръщаше, сякаш яростно искаше да излее всичко от себе си...Невъзможно,беше невъзможно...Такова съвпадение..Едвам се изправи,съблече се бавно и влезе под душа.Хладката вода я обливаше,а тя сякаш не усещаше струите й...Онова дете,преди 25 години,трябваше да го махне...Трябваше...а сега,трябва да бърза,трябва да ги предупреди и двамата...дано не е късно,дано още да не са...Тя се обърна рязко да спре водата,подхлъзна се и полетя към пода.Главата й глухо удари ръба на вградената вана и после се свлече на плочките.Водата продължаваше да я облива,а струята й се изливаше в канала,вече кървавочервена.

На сутринта така я откри първият й за деня клиент.На никого не му направи впечатление-просто още една застаряваща мъртва проститутка.