Случвало ли Ви се е , гледайки филм или чувайки част от позната мелодия, в главата Ви да се върнат познати картини, разменени реплики, лица, действия? На мен ми се случи вчера. Гледам си филма и бам! Мимика преминава по лицето на актьора и запраща веселата и оптимистична мацка, в която тъкмо се превърнах в небитието… Съмненията се връщат отново с пълна сила.
Опитах се заспя, уви не успях. Въртя се и се чудя коя съм аз…
Дали съм човека, който беше в мир със себе си, спокоен, на място си? Такава май бях преди месеци – уравновесена, донякъде стабилна дори. Имах много хора около себе си, но малко от тях ме разбираха, както аз бих искала. И все пак бях доволна. Имах нужното ми. Бях позитивната реалистка. Момичето, което имаше резервен вариант за всяка една ситуация. Тази, която беше подготвена за всяко развитие на събитията. Винаги усмихната. Готова да прости, чаках останалите да поправят грешките си. Доста самокритична.
По-късно се промених. Станах неузнаваема не само за обкръжението ми, но и за самата мен. Бях объркана и безсилна. Изгубих контрола. Оставях ситуациите да се развиват от само себе си, а аз просто се спусках по течението без да се съпротивлявам на случващото се. Свободата ме окрили, хареса ми, опих се. Появи се егоизмът, който никога преди не допусках около мен. Започнах да не харесвам какъв човек съм. Повтарях си, че съм ужасна. Отмъщавах. Наранявах близките ми хора без да му мисля много. Не осъзнавах каква сила имам над тях. Отблъснах най-скъпите ми. Анализирах се непрестанно, лутах се, но не откривах правилното решение. Смених възгледите си.
Сега отново се променям. Или по-скоро изглаждам ръбовете. Реших, че ще запазя полезните неща, а ще изхвърля поне част от негативите. Бях готин и позитивен човек, това поне е една добра основа. Искам отново да съм уравновесена, вместо параноична и истерична (по този въпрос работя, дано имам успех). Запазвам търпеливостта си, считам я за едно от най-ценните си качества, макар и да има много, които да злоупотребят с нея. Искам да запазя поне частица от егоизма, поне мъничко от него. Много пъти ми се е случвало да не мисля за себе си, да се стремя на останалите да им е добре, а резултатът винаги е бил един и същ - на мен ми е било зле. Оставям си и иронията и сарказмът, не мога без тях, те са ми оръжието срещу глупавите.
Напоследък чух доста оценки, дори и от хора, които ме познават само бегло. Отдавна е спряло да ми пука за мнението им. Да мислят каквото желаят, тяхна работа. Но не могат да твърдят,че ме познават заради една постъпка. Всеки прави грешки. Как беше – който е безгрешен, пръв да хвърли камъка…
Да се върна на темата – търся вътрешният си баланс, мирът с мен самата. Затова и с променям, дано този път да го открия и задържа при себе си по-дълго от предния път. Утре правя първата крачка и към външната промяна. Да видим дали ще ме познаят…
А коя съм аз? Милото и отзивчиво момиче? Кучката? Или човекът, който искам да бъда?
За сега по-добре да оставя мисленето. Ще си взема душ. Водата винаги е имала свойството да изтрива негативните мисли от съзнанието ми…
27.09.2007 18:55
няма как да не се промениш, щом вече усещаш че го правиш. поне така мисля. и аз се променям в момента... депресията (макар че не я искам (но се оставям на нея) ми помага много за това. когато свърши - гледате - нов човек съм.
Макар - все същия..