Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2008 00:44 - Шинто - традиционната религия на Япония
Автор: bgjapanology Категория: Технологии   
Прочетен: 9272 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.06.2008 00:53


Станка Станчева - ІІІ курс(2003 г.)

Шинто се заражда в праисторически времена и неговата поява не може да бъде точно датирана. Много от построените храмове в исторически план са играели ролята на основи на властта, пряко свързани с императорската политика. Интересно е, че за разлика от повечето религии, шинто няма фиксирани догми, свещени книги или точно установени морални принципи. Може би затова и до днес, шинто успява да не се конфронтира с будизма и дори с елементи от християнството, а да съжителства с тях в рамките на религиозните и всекидневни практики на един и същ индивид. Шинто са практикува в “джинджа” – шинтоистки храм или вкъщи – с поставен своеобразен олтар – камидана. 
Последователите на шинто почитат огромен брой “ками”  - “духове, богове, светци”, които въплъщават всички аспекти от природата – небето, земята, полето, природните феномени, звездните тела и т.н. Свещените обекти – дървета, скали, камъни и др. Могат да бъдат разпознати с връзваните и до днес “шименауа” - въжета и дълги ленти от бяла хартия, окачени върху тях. Интересно е да се спомене наличието на подобни ленти от бяла хартия по дървета и свещени постройки, както в Корея, така и в Турция - на Големия остров, близо до гр. Истанбул. Възможно е този паралел да е само типологичен, без генеалогична етнографска връзка, свързана с урало-алтайската теория и принадлежността на корейския и японския етноси към нея. Подобни ленти се наблюдават и в Тайланд и в други страни с будизма като основна религия, но там преобладаващият цвят е жълт, а не бял.
Много от и досега празнуваните “мацури” в Япония водят началото си от шинтоизма. По време на фестивала Гион в Киото, например, се наблюдават “омикоши”, носени от групи подвижни храмове в чест на съответните “ками”, които почитат. 
Към осми век, когато вече навлезлите през V-ти век от новата ера в Япония - през Корейския полуостров - китайско писмо, живопис и други изкуства, са усвоени на местна почва, японците постепенно създават най-древните останали до днес японски писмени паметници – “Коджики” и “Нихонги".
Наченките на шинтоизма не могат да се датират точно хронологически. Според древните хроники – “Коджики” – “Записки за древни дела”, 712 г. и “Нихон шоки” – “Хроника на Япония”, 720 г. - най-древните останали до днес писмени паметници и безценно поле за изследване на мнозина учени, посветили се на древната литература, фолклор и религиозни традиции, древните японци вярвали в създаването на обитаваните от тях острови като следствие от взаимодействието между мъжкия принцип “Идзанаги” (“Този, който кани”) и женския “Идзанами” (“Тази, която кани”). Тези два бога създателя създали множество “ками” (богове на слънцето, луната, бурята и т.н.). Първостепенна богиня в пантеона на "шинто" е богинята на слънцето Аматерасу. Нейният потомък  – Джиму започнал да управлява хорските дела. Японската императорска фамилия се смята, че води своето начало именно от Джиму. 
В шинтоистките митове винаги се набляга на приемствеността между създателите и създадените. Всичко е обожествено и се оприличава на “ками”. Всички неща са подвластни на божествения дух. Така шинтоистката идея апелира по-скоро към приобщаване и взаимност с живота и природата като цяло чрез ритуалните действия, отколкото към създаване на култ за боготворене, от когото се очаква снизхождение, дар или благословия (както това се наблюдава в християнската традиция). Шинтоизмът е проява на единството и хармонията между човека и заобикалящия го свят. Явленията, събитията, природните бедствия, радостите и скърбите следва да се възприемат като единна, неделима част от живота, която се възприема нормално и естествено. Не се драматизират излишно негативните страни на живота. Може би това е една от причините шинтоизмът да проявява толерантност към други вярвания и днес да присъства паралелно и симбиотично в живота на съвременния японец, заедно с будизма.
По време на управлението на принц Шотоку (574 – 622) шинтоизмът получава своето име, започва да се систематизира, за да се отличи (но не за да се противопостави) на привнесените от Китай будизъм и конфуцианство. Държавната политика насърчава сътрудничеството между двете  религии и етическото учение, каквото е конфуцианството. Постепенно будизмът се приема и в императорския двор, като обаче продължават да практикуват и шинтоистки ритуали. През 8ми век учителят Кукай обединява шинтоизма и будизма в нова доктрина, наречена “Рьообу Шинто” – “двустранно Шинто”. По време на периода Едо (1600 ~ 1868 г.) постепенно се засилва националното чувство в Япония и към края на периода идеите на Шинто започват отново да възкръсват. След  т.нар. Реставрация  “Мейджи” императорът, заставайки начело на правителството, провъзгласява Шинто за официална държавна религия, смятайки себе си за божествен потомък на богинята на Слънцето. Постепенно в края на 19 и началото на 20 век шинтоизмът става средство за обединение на нацията и опора на милитаризма и външната експанзия на страната. Големите храмове – “Мейджи джингу”, Ясукуни джинджа – символ на загиналите японски войни, Исе джингу и до днес се свързват силно с императорската институция. След края на Втората Световна война шинто се отделя официално от държавността, като това често се оспорва от крайно десни движения и до днес. 
В съвременна Япония шинтоизмът и будизмът са успели да се впишат може би почти еднакво в жизнения цикъл на хората, като всяка религия е заела някаква определена социална роля в даден житейски момент. Така, сватбите обикновено следват шинтоистката ритуална традиция, а погребенията – будистката. Навършването на определена възраст също е придружено от посещение на шинтоистки храм – “шичи го сан” (7 – 5 - 3 - отбелязвайки съответните години, на които става детето – 3 и 7 за момичетата и 5 за момчетата). Божественият пантеон – идеята за ками
Някои смятат, че около 84% от японците са едновременно последователи на шинто и будизма, други – че броят на шинто вярващите е около 3 млн., трети посочват цифрата 50 млн. или 40% от населението. Трудно е да се определи точният брой на практикуващото и вярващо население, тъй като по принцип то самото не се определя като такова в голяма част от случаите. Това само доказва до каква степен то не е наистина институционализирано и канонизирано. От своя страна шинто не е доктринно учение, а напротив - отворено (дори не само към будизма), което приема Буда като един от “ками”. Смята се, че има около 1 000 шинто последователи в Северна Америка, потомци на японци, които предават вярванията от поколение на поколение чрез ритуали, изпълнявани групово. Както и в други учения, така и в шинто, се наблюдават различни течения. За точния им брой има различни теории, но грубо те могат да се разделят на :
Императорско Шинто – Коошицу Шинто
Важен елемент в него са императорските регалии – свещените предмети, символ на императорската власт и легитимност. По ред на важност те са следните три,  но кагами – свещеното огледало, кусанаги но цуруги – свещеният меч и бижутата “ясакани но магатама”. Според “Коджики”, Аматерасу Оомиками била принудена да се скрие в пещера от брат си, и за да я накарат да излезе оттам използвали необикновеното огледало. На излизане боговете и подарили бижутата, а мечът й бил подарен от по-малкия й брат – Сусано о в знак на подчинение. И до днес, в рамките на императорския шинтоизъм се изпълняват различни ритуали в чест на благоденствието на цялата нация. 
 Народно шинто
Не е систематизирано като учение с доктрини и морални принципи за следване. Въпреки че е практикуван и в дома – с така наречените камидана, този вид шинто не може да бъде отделен от ритуалния храмов шинто. Днес съчетава и множество елементи от будизма, даоизма и конфуцианството.
Храмово(джинджа) шинто
Терминът “джинджа” произхожда от думата “яширо” – място, на което се строи сграда. В Древността ритуалите са се извършвали на открито, като парче неопетнена земя се е заграждала с въжета, а дърво, което се намирало в рамките на избрания парцел, се нарочвало като място, където ще се канят “ками” – духовете, боговете. Такива места били наричани “химороги”, а когато вместо дърво се избирала скала, съответно – “иуасака”. На тях хората принасяли в жертва на ками храна за добър късмет. Постепенно, под влияние на будизма, които се практикувал изключително в сгради, почитането на ками ставало все по-често на закрито. За разлика от будизма обаче, (с редки изключения през Средновековието, когато ками приемали образи, подобни на Буда) ками нямат визуален облик под формата на стенописи, икони или статуи. Архитектурата на джинджа се е променяла през вековете под влияние на будизма и идеите за Ин и Ян, като днес преобладават няколко елемента – задължителната оранжева арка “тории”, коята разделя Земния от Небесния свят, тъмнооцветени сгради с характерна “ом –образна” арка, камбанария (с характерните азиатски камбани, които се бият отстрани с плаващи във въздуха дървени цилиндрични махала), чешма с бамбуков черпак, шименава и др.Днес Асоциацията на Шинто храмовете наброява над 80 000 членуващи храмове. 
Сектантско Шинто 
Днес в Япония на правителствено ниво са официално признати шест действащи шинто организации, основани на три течения: традиционни секти, секти почитащи планински духове и секти, основани на прозрението. Първоначалните “ками” са Идзанаги и Идзанами, богинята Аматерасу Оомиками и Сусаноо, които дават началото на императорския род и “божествения” произход на японците. “Ками” обаче в никакъв случай не съответства на понятието за “Бог”, което е прието от християнството. Древните японци никога не отделяли материалната от духовната същност, - самия субект от неговите дела. 
В началото, според шинто преданията, е съществувало само едно единно цяло, което по-късно се разделило на Небе и Земя. Ками произлезли от Небето, а от двойка Ками се родили други Ками, земята на Япония и нейните обитатели. Философски погледнато първоначалната същност на шинто е вярата в живота и даването на жизнена сила. И все пак, шинто не е универсален пантеизъм, които възприема целия обкръжаващ свят като “ками”. През 18 век Мотоори Норинага дава следното определение на “ками”: “Всичко, което изглежда невероятно впечатляващо и е обладано от качества на превъзходност и добродетели, вдъхновено от чувство, достойно за възхищение, се нарича ками.” То е над човешкото и носи добър късмет на хората, но понякога може да носи и нещастие като дявола. 
В исторически план, шинто учението запазва някои съществени белези от епохата на праисторическата си поява. “Ками” в този период са били сили, които обитават свещени места или висши, “по-специални” хора. Обикновените хора принасяли в жертва храна на свещените места, отбелязвани от “тории” (оранжевите арки) в израз на богоговението си пред земята и господарите на Небето и Земята. Интересното е, че “ками” могат да се превръщат в хора, и обратно – човек може да стане “ками”. 
Ками са субектите, които оказват голямо влияние въпху човешкия живот – ками на дъжда, на вятъра, на планините, на реките, на гръмотевиците и т.н. Всички хора след смъртта си са почитани като духове на предшествениците на рода и тази почит е много силна и до днес. Има и хора, провъзгласявани за ками приживе, при наличието на особени заслуги към човечеството. В историческия си път японците прибавят свободно нови ками към пантеона на почитаните досега – така например, в Киото съществува “Джинджа на Ками на Електричеството”.
Шинто се стреми не към монотеистична и неизменна истина, а към хармония. Двама души може да са прави и да грешат едновременно, без да трябва обаче нечие виждане да взема превес като изконна истина. Така наказаните могат да са двама, а не един, заклеймен като “грешник”. Няма вездесъщи и всемогъщи ками . дори и те не са перфектни и грешат. Не съвършенството, а хармонията са идеалите на шинто, нещо, което се открива на много места в японската душевност и изкуство (особено в керамиката, където принципите на френското класическо изкуство за симетрия са тотално пренебрегнати, но въздействието е не по-малко силно).
Чистата същност е една от основните добродетели в шинтоистките разбирания. Под “чисто” се третира не само метафизическото, душевното измерение на понятието, но и чисто физическото. Човек, надарен с вътрешна чистота, ще достигне до сливане с божественото (интересното е, че за голяма разлика от християнството, de facto такова сливане е възможно и боговете не се възприемат като недостижими). Честността и откровеността също са сред основните постулати на учението. Ето някои от принципите на Шинто:или в буквален превод “Пътят на боговете”, е изконно японска религия от древни времена, основно развила се около идеята за единство с природата и почитането на предците. Всички земни неща се управляват от богове, които витаят навсякъде, в цялата природа. Планините и дърветата са най-честият обект на култ, като шинтоистки арки или свещени въжета обозначават свещените места. Шинто се определя като “японското” в японците, тяхната чувствителност и възприятие на света, то служи не толкова като чисто религиозно явление, а като обединяващо и определящо японската културна идентичност. През вековете шинто се явява и основен стълб на императорската власт и дори днес неговите обичаи се пренасят и изпълняват в императорското семейство.
Основни заповеди в шинто:
Не престъпвай волята на боговете!
Не забравяй дълга си към прадедите!
Не нарушавай държавни заповеди!
Не забравяй дълбоката добродетел на боговете, чрез която се предотвратяват бедствия и се лекуват болести! 
Не забравяй, че светът е едно голямо семейство!
Не забравяй границите на собствената си личност!
Не се гневи, дори другите да го правят!
Не бъди мързелив в работата си!
Не критикувай учението!
Не се поддавай на чужди учения!

Интересно е, че шинто се свързва и с бушидо, военният код на самураите, в който са отредени безрезервна вярност и лоялност към господаря до степен на самопожертващо “сеппуку”.

Източници:
http://www.bridgewater.edu/~dhuffman/soc306/I98grp3/jappics.html
http://www.asahi-net.or.jp/~QM9T-KNDU/shintoism.htm
http://www.sivanandadlshq.org/religions/shintoism.htm#intro
http://
www.religioustolerance.org/shinto.htm
http://www.japan-zone.com/omnibus/shinto.shtml:
http://www.silcom.com/~origin/sbcr/sbcr131:




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgjapanology
Категория: Технологии
Прочетен: 3778152
Постинги: 203
Коментари: 791
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031