Чудили ли сте се,защо алуминиевото фолио има лъскава и матова страна?Отговорът се крие в начина на производство.Двата сребристи нюанса се получават при последния етап на валцоването,когато слоевете на фолиото минават едновременно през валцовата преса.Тази страна,която минава през тежките,полирани валяци на валцовата преса,става лъскава,а долната част остава матова.Лъскавата страна отразява по-добре светлината и топлината,но когато става дума за опаковане на храна или застилане на грила,и двете са еднакво подходящи.

Има хора,които все още предпочитат да увиоват храната си в станиол.Той се използва за домакински цели до 1947г.,когато на пазара съсъ същите функции навлиза алуминиевото фолио.



Върбовата кора е богата на салицил-той е естетствено обезболяващо средство и лекува високата температура.През III в.пр.н.е.Хипократ го препоръчва при главоболие и други проблеми.По-късно редица лечители,прилагащи методите на народната медицина,включително американските индианци,давали при симптоми на настинка или грип билки,съдържащи салицил.Но чак през 1899г.химикът от немската компания"Байер"Феликс Хофман разработил модифициран,производен на салицила,продукт-ацетилсалициновата киселина,станала известна като аспирин.



През 1953г.Норм Ларсен основава компанията "Рокет Кемикъл"в Сан Диего,Калифорния и заедно с двама свои службители започва разработката на антикорозионен разтворител и обезмаслител за целите на астронавтиката.При 40 си опит те успяват да създадът "водоизместващо съединение.Името WD-40 означава "водоизместване-40 опит".През 1958г.няколко години след като смазката бива използвана за промишлени цели,компанията започва да я произвежда в аерозолни флакони и да я продава за домакински нужди,а идеята идва от работниците,които изнасят тайно смазка от завода,за да я използват в къщи.През 1960г,когато астронавтът Джон Глен прави обиколка на Земята,неговата космическа капсула"Френдшип-7",както и ракетата"Атлас",която я изстрелва в Космоса,са покрити със същата смазка.През 1969г."Рокет Кемикъл" се преименува на "WD-40" в чест на прочутия си продукт.



Всяка седмица се продават около милион опаковки WD-40,а смазката е разпространена в 187 стърани по света.Тайната формула,която неизменно включва първоначалните основни съставки,вече над 50 години,е известна само на шепа хора.Един единствен майстор-смесител комбинира компонентите на продукта в централния клон на компанията в Сан Диего.Последното нововъведение на фирмата е т.н.писалка "Не цапай".Тя е разработена за целите на дребни ремонтни дейности в дома,например за смазване на скърцащо чекмедже,при което напръскването с WD-40 би довело до неоправдано чистене.Писалката е портативна,затова е идеална,ако смазката ви потрябва за път.



WD-40 е един от малкото продукти,които си имат собствен фенклуб.Официално той включва над 63 000 членове и продължава да се разраства.През годините най-запалените почитатели са предлагали хиляди оригинални и дори необичайни приложения на продукта.С най-старнното може да се похвали Хонконг,където в ходовата част на един автобус се заклещил питон.Обезвредили злочестото животно с малко WD-40.


Джинджифилът е традиционен лек против гадене,а според последните научни изследвания джинджифиловата бира има още по-голям лечебен ефект.Тя е направена в Ирландия през 1851г,но чак през 1907г.фармацефт от Торонто на име Джон Маклафлин започва масовото й производство.Той разработва редижа формули и най накрая патентова прочутата в цял свят канадска джинджифилова бира.Маклафлин е дин от пионерите на масовото бутилиране,благодарение на което хората купуват газираните напитки в бутилки,вместо да ги пият на място.


Пивоварството се е зародило почти едновременно с човешката цивилизация и заедно с хлебарството е може би най-старият занаят в света.Известно е ,че китайците започнали да варят бира преди около 5000 години,а древните жители на Вавилон усъвършенствали това умение-в нюйоркския музей "Метрополитън"се пази антична плоча,върху която  еописано производството на няколко вида бира.В Австралия пивоварството датира от последните години на 18 век,когато правителството решило да го насърчи,за да предотврати прекомерната употреба на ром.



Чудили ли сте се защо на английски език"брашно"(Flour) се произнася като "цвете"(Flower)?"Flour"произлиза от френската дума за цвете.т.е.fleur.С това наименование французите обозначават най-хубавата,"брашнена"и богата на белтъчини съставка на зърното,която остава след отстраняването на обвивката му.А тъй като в английския повечето думи сза храна произлизат от френския,англичаните все още пекът и забъркват сосове с "цвета" на зърното,което обикновено е пшеница,наричайки го "flour"(брашно).
Колкото и да е странно,компанията "Форд"е първата,която може да се похвали с масовото производство на брикети.Те се правели от отпадъчна дървесина,доставяма от дъскорезницата в Кингсфорд,Мичиган,която била собственост на фирмата и осигурявала дървен материал за шаситата на известните автомобили комби(с дървена каросерия)на "Форд".Дървените въглища с епреработвали в брикети се продавали с марката "Форд".През 1951г.
Хенри Форд-младши затворил дъскорезницата и я продал на местни бизненсмени,които основали компанията "Кингсфорд Кемикъл".Тя в се още произвежда брикети с марката "Кингсфорд",макар че от 1961г. седалището й е в град Луисвил,щата Кентъки.



Вестниците започнали да с епечатат периодично в началото на 17 век.Първият брой на немския"Релацион"излязъл през 1605г.Първият български вестник е "Български орел".Той започнал д асе издава през 1846г в Лайпциг със съдействието на Иван Богоров.


Вестникарската хартия,на която се печатат всички вестници по света,била изобретена към 1838г. от канадски младеж на име Чарлс Фенърти.Той често слушал оплаквания от местните фабрики,които трябвало да поддържат постоянно запаси от парцали,за да произвеждат хартия от тях,и му хрумнало да замени парцалите с дървесна каша от смърч.За съжаление откритието на Фенърти станало обществено достояние чак през 1844г,а дотогава консорциум от европейски инвеститораи вече бил патентовал технология за производство на хартия от дървесни влакна.